Доклад за конвергенция - юни 2025 г. - ключови изводи

На 25 февруари 2025 г. България отправи искане към Европейската централна банка (ЕЦБ) за преглед на икономическата и правната си конвергенция, след което ЕЦБ изготви Доклад за конвергенцията, обхващащ единствено страната ни. Този преглед е част от изискванията на член 140 от Договора за функциониране на Европейския съюз, според който държави „с дерогация“ (неприели още еврото) могат да поискат оценка на напредъка си във връзка с присъединяване към Европейския паричен съюз.

Икономическа конвергенция: основни показатели

1. Инфлация
   Според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), средногодишният темп на инфлацията за периода май 2024 – април 2025 г. е възлизал на 2,7 %, което е леко под референтната стойност от 2,8 %. Въпреки че през първите месеци на 2025 г. инфлацията се ускорява до около 4 %, основно заради увеличени косвени данъци и административно определени цени, през април тя отново спада до 2,8 %. Прогнозите на Европейската комисия (Пролет 2025) предвиждат инфлацията в България да достигне 3,6 % през 2025 г., след което да намалее до 1,8 % през 2026 г. Очакванията са натискът върху вътрешните цени да остане силен заради ускорено нарастване на заплатите и силно кредитиране, но в дългосрочен план конвергенцията към еврозонския ценови натиск ще продължи.

2. Фискални тенденции (дефицит и дълг)
   През 2024 г. бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ възлиза на 3,0 % от БВП (същата референтна стойност), а дългът – 24,1 % от БВП (сериозно под референтните 60 %). Поради временни фискални стимули през периода 2020–2023 г. дефицитът се увеличи, но през 2023 и 2024 г. близки до референтните тенденции. Прогнозите на Комисията очакват дефицитът да спадне до 2,8 % от БВП през 2025 г., а съотношението „държавен дълг/БВП“ да нарасне умерено до 25,1 % (2025) и 27,1 % (2026). Отчетена е стабилна фискална рамка, вкл. средносрочни бюджетни цели и ангажименти по Пакта за стабилност и растеж, както и функциониращ фискален съвет. В дългосрочен план страната остава с нисък държавен дълг, но предизвикателство е натискът от застаряването и необходимостта от устойчиви пенсионни и здравни разходи.

3. Стабилност на валутния курс
   Българският лев участва във Валутен механизъм II (ВМ II) от 1 октомври 2020 г. с фиксиран курс 1,95583 лв = 1 €. През референтния период (20 май 2023 – 19 май 2025 г.) не е регистрирано отклонение спрямо централния курс. Участието във ВМ II бе придружено от редица политически ангажименти, сред които реформи в рамката за борба с изпирането на пари (AML/CFT) и подобряване на законодателството за несъстоятелност. Въпреки че България изпълни почти всички обещания, продължава работа по заложените в плановете ѝ за действие елементи, посочени от Специалната група за финансови действия (FATF).

4. Дългосрочни лихвени проценти
   За периода май 2024 – април 2025 г. средният дългосрочен лихвен процент (10-годишни държавни облигации) е 3,9 %, под референтните 5,1 %. След отрицателните лихвени равнища през 2020–2021 г. и рязкото покачване през 2022 г. (влияние от инфлацията и политическа несигурност), лихвените проценти се стабилизираха. Диференциалът спрямо средното за еврозоната (по БВП) е 0,9 процентни пункта. Българският държавен дълг е с инвестиционен рейтинг (Moody’s Baa1, S&P BBB, Fitch BBB).

Структурни и финансови пазари

• Конкурентоспособност: За десетгодишния период до 2024 г. разходите за труд на единица продукция в България нарастват значително (с 33,8 %), което заедно с фиксирания обменен курс води до понижаване на ценовата конкурентоспособност спрямо еврозоната. Това е съпроводено с подем в дохода на глава от населението (до около 65 % от средното ниво в еврозоната), което отразява процеса на догонване (ефект „Баласа–Самуелсън“). За да се избегне риск от прегряване, препоръчва се фокус върху инвестиции в производителност и баланс между заплати и продуктивност, а също и ускорени структурни реформи.

• Жилищен пазар и кредити: Силният растеж на кредитирането към домакинства (21,2 % от БВП през 2024 г.) и рязкото поскъпване на жилищата (16,5 % през 2024 г.) разкриват рискове от балон в сектора на недвижимите имоти. Българската народна банка вече активира макропруденциални мерки (антицикличен капиталов буфер 2 %) и правила „кредит-по-кредитополучател“, за да смекчи този натиск. Банковата система остава добре капитализирана и твърде ликвидна, което допринася за финансовата стабилност.

• Външна позиция: През 2024 г. дефицитът по текущата сметка е -1,8 % от БВП, а нетната международна инвестиционна позиция се подобрява до -3,7 % от БВП заради натрупване на резерви. Брутният външен дълг спада до 47,4 % от БВП. Степента на интеграция в еврозоната остава висока: около 46 % от външния търговски обмен е с държави-членки, които използват еврото, а около 64 % от преките чуждестранни инвестиции идват от еврозоната. Българската икономика е твърде евроизирана (около 75 % от държавния дълг е в евро), което улеснява възможното безболезнено присъединяване към валутния съюз.

Правна конвергенция: ключови съответствия

1. Независимост на БНБ
   Заложена е в Конституцията и в новия закон за БНБ (февруари 2024 г.). БНБ е защитена от всякакви политически или административни намеси в паричната ѝ политика. Управителят и членовете на ръководните ѝ органи имат фиксирани и несменяеми по време на мандата си срокове, а правителството не може да ги освобождава произволно. Предвидени са гаранции за защита при пенсиониране и съдебно обжалване при евентуално несправедливо уволнение.

2. Забрана за парично финансиране и привилегирован достъп
   Националното законодателство изрично забранява на БНБ да кредитира или да обезпечава държавния сектор (преки заеми, авансови плащания, изкупуване на държавни ценни книжа извън вторичния пазар). Същевременно БНБ изпълнява функцията си на фискален агент (обслужва държавната хазна), но при строго определени пруденциални условия (краткосрочно и изключително при ликвидни кризи). Никакви държавни разпоредби не разширяват изключенията на Договора и не позволяват фактическо финансиране на дефицити.

3. Поверителност
   Член 37 от Устава на ЕССБ налага строга тайна върху информацията, включително поверителни данни за банки и правителство, които БНБ използва. Националните закони гарантират, че и другите органи (напр. Сметната палата) имат достъп до данни единствено в обвързаните със задълженията им обеми и при стриктно спазване на режима на поверителност.

4. Евро като единна парична единица
   От 1 януари 2024 г. всички нормативни актове, включително устройствените закони и актове, свързани с парични операции, използват наименованието „евро“ в неизменен номинативен падеж на кирилица („евро“) в съответствие с Регламент (ЕО) № 974/98. В тона на ЗБНБ се посочва, че след приемането на еврото БНБ няма да издава лева и нейната роля при емисия на банкноти и монети ще бъде синхронизирана с правомощията на ЕЦБ.

5. Правна интеграция на БНБ в Евросистемата
   След приемането на еврото всички законодателни разпоредби, които биха ограничавали участието на БНБ в определянето и изпълнението на единната парична политика, биваха отстранени. Членове на Изпълнителния и Управителния съвет на БНБ ежегодно участват в заседания на Управителния съвет на ЕЦБ. В актуализирания закон за БНБ са ясни разпоредбите за участие на БНБ в паричните операции на Евросистемата, управлението на валутни резерви и банковия надзор.

Следващи стъпки

Според Доклада за конвергенцията (30 май 2025 г.) България е постигнала висока степен на устойчива икономическа конвергенция, като вече отговаря на повечето изисквания за присъединяване към еврозоната—инфлация под референтната стойност, стабилен и фиксиран валутен курс върху ВМ II, фискална дисциплина и приемливи дългосрочни лихвени проценти. Националното законодателство, включително Законът за БНБ, е приведено в съответствие с изискванията за независимост на централната банка, забрана за парично финансиране, хармонизирано изписване на „евро“ и пълна интеграция на БНБ в Евросистемата. Остава обаче да се завършат няколко реформи—по-специално в областта на борбата с изпирането на пари и управлението на държавните предприятия—които са включени в плана за възстановяване и устойчивост. Следващият просветителен етап е окончателното решение на Съвета на ЕС (предполагаемо през 2025–2026 г.), след което България ще приеме еврото и от 1 януари 2026 г. ще стане пълноправен член на еврозоната.