Доклад на ЕЦБ за напредъка на България към приемане на еврото - ключови изводи

На 4 юни 2025 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува своя пореден Доклад за конвергенцията на България, подчертавайки положителното развитие на страната към присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. В текста се оценяват както икономическите показатели, така и правната рамка, необходима за пълната интеграция в ЕСЦБ.

Позитивна оценка и политически контекст

Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Филип Р. Лейн даде висока оценка за усилията на България, заявявайки:

„Тази положителна оценка на конвергенцията подготвя условията България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане двадесет и първата държава членка на ЕС, присъединила се към еврозоната. Бих искал да поздравя България за огромната решимост да осъществи необходимите промени.“

Докладът отбелязва, че от 10 юли 2020 г. България е част от Валутния механизъм II (ВМ II) и банковия съюз, а усилията ѝ за постигане на устойчива икономическа и правна конвергенция продължават и при все още несигурни международни условия.

Икономически критерии

1. Ценова стабилност (инфлация)

• 12-месечна средна инфлация (ХИПЦ) за април 2025 г.: 2,7 %
  Това е под референтната стойност от 2,8 %, която ЕЦБ изчислява като средно аритметично на най-ниската инфлация сред три страни (Ирландия 1,2 %, Финландия 1,3 %, Италия 1,4 %) плюс 1,5 процентни пункта.

• Графичен преглед (Графика 1): Представя годишното процентно изменение на ХИПЦ в България спрямо референтната линия (2,8 %).

Въпреки глобалния натиск върху цените, България успява да запази инфлацията под референтната граница, което е ключово условие за стабилна монетарна политика.

2. Фискален критерий (дефицит и дълг)

• Бюджетен дефицит 2024 г.: 3,0 % от БВП
  Следва референтната стойност от 3 %, а България не е била подложена на процедура при прекомерен дефицит от 2012 г. насам.

• Съотношение брутен държавен дълг/БВП 2024 г.: 24,1 %
  Това е десетократно по-ниско от референтните 60 % и остава устойчиво ниско през последните две десетилетия (Графика 2).

ЕЦБ констатира, че продължаващата фискална дисциплина и поддържането на дългата далеч под референтната стойност дават стабилна основа за присъединяването към еврозоната.

3. Обменен курс (участие във ВМ II)

• Референтен период: 20 май 2023 – 19 май 2025

• фискална стабилност на лева: Централният курс 1,95583 лв = 1 € не е бил нарушаван и няма отклонения.

• Ангажименти след присъединяване: България е изпълнила почти всички мерки, поети при влизането си във ВМ II. Основното остава да се продължи напредъкът по борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AML/CFT).

Стабилното задържане на фиксирания обменен курс е ключово условие за успешното въвеждане на еврото. ЕЦБ отбелязва, че усилията в законодателството и надзора продължават в тясно сътрудничество с Партньорската група на ЕЦБ за България.

4. Дългосрочен лихвен процент

• Средна 10-годишна лихва (май 2024 – април 2025): 3,9 %
  Това е значително под референтната стойност от 5,1 %.

Ниските дългосрочни лихви показват доверието на пазарите в макроикономическата политика и фискалната стабилност на страната.

Правна конвергенция и институционална рамка

Съответствие на българското законодателство

Според доклада националното законодателство е в пълно съответствие с изискванията на Договорите и Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), съгласно член 131 от ДФЕС. Основните елементи са:

1. Независимост на Българската народна банка (БНБ)
   Новият Закон за БНБ (февруари 2024) въвежда гаранции срещу политически намеси, фиксирани мандати на управителния съвет и забрана за освобождаване без сериозни основания.

2. Забрана за парично финансиране на държавата
   Законодателството изрично забранява директно кредитиране от БНБ към правителството или разпоредби, които биха предоставили привилегирован достъп на държавния сектор до паричния емисионен инструмент.

3. Поверителност на данни (банков тайна)
   България гарантира, че всяка информация, придобита от БНБ в процеса на надзор и регулация, остава строго поверителна и не се разкрива неправомерно.

4. Хармонизирано използване на наименованието „евро“
   От 1 януари 2024 г. всички нормативни текстове и официални документи използват името „евро“ (на кирилица), в съответствие с Регламент (ЕО) № 974/98.

5. Правна интеграция на БНБ в ЕСЦБ
   След приемането на еврото, всички национални разпоредби, които биха могли да ограничат пълното участие на БНБ в единната парична политика, са отстранени. Българските представители вече присъстват на заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ, а БНБ ще участва в операциите на паричния пазар и управлението на валутните резерви на Евросистемата.

Изисквания за устойчивост и структурни реформи

Докладът на ЕЦБ посочва, че устойчивата конвергенция изисква не само текущото съответствие с критериите, но и продължаващи икономически политики и структурни реформи, насочени към:

• Подобряване на фискалната рамка и устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план, с оглед на застаряването на населението и нарастващите социални разходи.

• Ускорени реформи в съдебната система и допълнително укрепване на антикорупционни механизми.

• Довършване и задълбочаване на мерките по борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, тъй като оставащите недостатъци могат да застрашат финансовата стабилност.

Целият този пакет от мерки е част от плана за възстановяване и устойчивост, който се изпълнява с подкрепата на Европейската комисия.

Следващи стъпки и перспективи

• Окончателно решение на Съвета на ЕС: Очаква се да бъде взето през 2025–2026 г.

• Въвеждане на еврото: Предвид успешното покриване на конвергенционните критерии и укрепването на правната база, е предвидено България да приеме еврото от 1 януари 2026 г.

• Следващи доклади: Следващият редовен Доклад на ЕЦБ за конвергенцията ще бъде публикуван през 2026 г., в който ще се отчете напредъкът след официалното въвеждане на общата валута.

Докладът на ЕЦБ от 4 юни 2025 г. установява, че България продължава устойчиво да изпълнява икономическите и правни изисквания за присъединяване към еврозоната. Инфлацията през април 2025 г. (2,7 %) е под референтната стойност, фискалният дефицит и държавният дълг остават в рамките на критериите, обменният курс е стабилен, а дългосрочният лихвен процент се движи под изискванията. Правната рамка е актуализирана спрямо нормите на ЕСЦБ, макар че някои остават точки за усъвършенстване (особено в областта на AML/CFT). Ако посоката се запази, България ще стане официално част от еврозоната на 1 януари 2026 г.